Снежната кралица

По Х.К.Андерсен, либрето Тодор Вълов

55 мин.
Режисьор: Тодор Вълов
Сценография: Ивайло Николов
Кукли и костюми: Ива Гикова
Музика: Вивалди
Музикална адаптация: Пламен Мирчев - Мирона
Вокал: Пламена Ангелова
: Теодор Киряков, Георги Добрянски
Участват: Десислава Чардаклиева, Наталия Петкова, Йоана Рачева, Атанас Димитров, Виктор Кападжиев, Александър Станковски
 
Спектакълът е решен като театрална игра - двубой между Доброто и Злото. Дяволът и Ангелът се борят за влияние над човешката душа. Залогът в този приказно - театрален двубой са душите на Кай и Герда.
На пръв поглед Дяволът  надделява , защото парченцата от счупеното  дяволско огледало са разпръснали злото  навсякъде по света.
Розата, която разцъфтява посред зима е единственото магично оръжие на Ангела. Тя е символ на Любовта, както и на   животворната и възраждаща енергия на Създателя.
Образът на Снежната кралица е художествен  аватар на мрачната интелектуална идея - течението Трансхуманизъм. Нейното желание да превърне Кай в същество с хладен интелект без чувства, стоящо по- високо от другите, асоциира се с  мрачната утопия за създаване  на изкуствен интелект, на човек - машина( киборг).
Но законите на Създателя са неотменни и животът е вечен кръговрат. След всеки край идва ново начало и  "когато стигнем до края, ще знаем много повече, отколкото сега."
Тодор Вълов