Снежната кралица
По Х.К.Андерсен, либрето Тодор Вълов
55 мин.
Режисьор: Тодор Вълов
Сценография: Ивайло Николов
Кукли и костюми: Ива Гикова
Музика: Вивалди
Музикална адаптация: Пламен Мирчев - Мирона
Вокал: Пламена Ангелова
: Теодор Киряков, Георги Добрянски
Участват: Десислава Чардаклиева, Наталия Петкова, Йоана Рачева, Атанас Димитров, Виктор Кападжиев, Александър Станковски
Сценография: Ивайло Николов
Кукли и костюми: Ива Гикова
Музика: Вивалди
Музикална адаптация: Пламен Мирчев - Мирона
Вокал: Пламена Ангелова
: Теодор Киряков, Георги Добрянски
Участват: Десислава Чардаклиева, Наталия Петкова, Йоана Рачева, Атанас Димитров, Виктор Кападжиев, Александър Станковски
Спектакълът е решен като театрална игра -
двубой между Доброто и Злото. Дяволът и
Ангелът се борят за влияние над човешката
душа. Залогът в този приказно - театрален двубой
са душите на Кай и Герда.
На пръв поглед Дяволът надделява ,
защото парченцата от счупеното дяволско
огледало са разпръснали злото навсякъде
по света.
Розата, която разцъфтява посред зима е
единственото магично оръжие на Ангела. Тя е
символ на Любовта, както и на
животворната и възраждаща енергия на
Създателя.
Образът на Снежната кралица е
художествен аватар на мрачната
интелектуална идея - течението Трансхуманизъм.
Нейното желание да превърне Кай в същество с
хладен интелект без чувства, стоящо по- високо
от другите, асоциира се с мрачната утопия
за създаване на изкуствен интелект, на
човек - машина( киборг).
Но законите на Създателя са
неотменни и животът е вечен кръговрат.
След всеки край идва ново начало и
"когато стигнем до края, ще знаем много
повече, отколкото сега."
Тодор Вълов
Тодор Вълов